Сукуб

В еврейската, египтската, гръцката, римската и персийската демонология (това е за изучаването на демоните - б.а.) съществуват зли сили, чиито коварен план е да се съвкупляват с хората.

Демоните от мъжки пол се наричан инкуб, докато женските са известни като сукуб.

Инкубите са мъжките демони в еврейската и християнска митологии.

Счита се, че се хранят с енергията на спящите жени, с които се съвкупяват нощем. Когато Инкуб преспи с жена, тя не си спомня това, а ѝ се струва, че е сънувала.

При християнството, нощните греховни сънища често се обясняват с посещението на Инкуб. Така жената не трябва да се чувства отговорна за извършения грях, тъй като е жертва на свръхестествена сила.

През Средновековието обаче, жени са били набеждавани като извършили съзнателно полов акт с Дявола и приели по този начин да му се подчиняват. Дяволът приемал при тези случаи формата на Инкуб.

Една от широко разпространените теории гласи, че Инкубът като демон е безполов. Така, той приема първо формата на Сукуб, който преспива с мъж, поема семето му в себе си, после се превръща в Инкуб и опложда с това семе жената.

Сукуб

В средновековните вярвания суку̀б или суку̀бус (мн.ч. сукуби, но не и сукубуси) е женски демон, който се съвкупява с мъже. Думата произилза от латинското succumbere — „лежащ отдолу“ или „който лежи отдолу“. Сукубът е антиподът на инкуба.

Сукубите са женски демони, залегнали в юдейската и християнската митология. Според тези традиции, сукубите се хранят с жизнената енергия на спящите мъже, с които се съвкупляват. Легендите гласят, че когато сукуб преспи с мъж, мъжът няма спомени за това и може да приеме събитието най-много като сън.

В християнството нощните „грешни“ сънища често са приписвани на посещението на сукуб.

През Средновековието често след хетеросексуални контакти мъжете бивали обвинени в умишлено извършване на полов акт с дявола (т.е. сукуб) и в подчинение на дявола.

През XII век християнството заклеймява категорично сексуалния контакт с демоните. Два века по-късно по време на Светата инквизиция се считало, че вещиците и еретиците са чеда на демони.

Сексът с демони е изобразяван като болезнено и неприятно действие. Понякога инкубите и сукубите придобивали външния вид на съпруга или съпругата и чак след половия акт разкривали истинската си същност.

Мъжките демони налитали на привлекателни млади жени с красиви коси, най-често девственици, но и на целомъдрени вдовици. Монахините били най-узявими и демоните ги обладавали в изповедалните или по време на сън.

Повечето от жертвите били насилвани да правят секс с демона.

Легендата разказва, че инкубите нямат собствено семе. Те събират еякулата от мъжете, които нощно време мастурбират, съхранявали го в себе си, след което оплождали жените.

Инкуба е описван като рогат звяр, покрит едновременно и с люспи, и с косми, а от него се е разнасяла отвратителна воня.

И тъй като се е смятало, че вещиците в миналото най-често се съвкупляват с демони, те били подлагата на жестоки мъчения. През 1485 година в град Комо изпържили на кладата 41 жени, за които само се смятало, че са осъществили полови актове с демони. Разбира се, това не било доказано.

През 1468 год. в Болоня, Италия, мъж бил осъден на смърт, обвинен, че притежава цял публичен дом с женски демони-сукуби.

През 1427 г. Кейт Дженкинс от Лондон била пребита от тълпата с камъни. Жената признала след нечовешки мъчения, че седеммесечната й дъщеря е зачената при сношение с демон.

В края на XVII в. във Везле, Франция, младата магьосница Жанин Бовоар е изгорена на клада. Тя принудила доведената си десетгодишна дъщеря Ивон да прави секс с инкуб. Момиченцето е подложено на операция, за да не роди бебе от нечестивеца.

Банши

Баншито е легендарно създание, идващо от фолклора на Ирландия и Шотландия. Нейните крясъци /наричани Keening /от "keen", пронизващ/ съобщавали за наближаваща смърт. 

-Етимология- 

Банши е английският термин от келтски диалект Bean Si или Bean Sith, означаващи "жена на хълма". Съществуват и още няколко наименования, зависещи от страната, в която се намират тези създания: 

• Англия - Banshee 

• Бретан - Kannerezed-noz /нощната перачка/ 

• Шотландия - Bean Nighe 

• Ирландия - Bean Si, Bean Chaointe, Badhbh 

• Уелс - Cyhyraeth, Gwrach y Rhibyn 

-Поява- 

Най-характерната им физическа особеност са очите им, станали огненочервени от векове на плач за хората, които обичат и за които тъгуват. Описвана като висока, изпита жена с буйна бяла коса, банши обикновено носи зелена рокля, покрита със сив плащ с качулка. Понякога обаче може да се яви като дребна старица или красиво златокосо момиче, облечено в червено.Може да има дълга права черна коса, която разресва с гребен. В Ирландия е разпространено поверието, че ако някой намери гребен на земята, не трябва да го взема, защото баншито, което го е оставило там, ще го отвлече. 

Появява се също под формата на врана или червеношийка.

-Писъци- 

Писъците на баншито са най-отвратителните, които можете да си представите. Звучат едновременно като вой на вълк, крясъците на изоставено дете, стенанията на раждаща жена и писък на сова. Тези, които са ги чували потвърждават, че този крясък би събудил дори и най-дълбоко заспалия човек и биха се чули и в най-силната буря. 

Според твърдения на ирландци, чули отдалече плача на Банши, твърдят, че плачът й е толкова силен, че разлюлява тревата. Много рядко Банши не плаче, а пее тъжно, без да се различават конкретни думи. В този случай това също е пророчество за скорошна смърт. 

Когато баншито издава своя вик, този който го чуе знае, че някой член на семейството му е починал или му предстои да умре. Когато баншите са повече от една и крещят заедно, това предвещава идването на голяма катастрофа или смъртта на някой много важен човек. 

Понякога баншите се събират покрай течаща вода, където те плачат, миейки във водата плащеницата на бъдещия покойник. От там идва и името нощни перачки.

Който чуе плача на Банши, трябва бързо да уреди земните си дела. Имало е случаи, в които хората, чули Банши близо до дома си, не са обръщали внимание на нейното предупреждение, но краят им е идвал до 24 часа.  

-Връзки с някой древни фамилии- 

Герои на ирландския фолклор от VIII в., баншите не са зли същества, ала техните натрапчиви стонове са ужасяващи. 

Твърди се, че всяка банши се посвещава на един-единствен ирландски род и му служи векове наред, но се явява само, когато предстои смърт в семейството. 

Най-известната банши в далечното минало се наричала Ейбхил и била свързана с кралския род О'Браян. Според легендата, през 1014 г. престарелият крал Браян Боръ потеглил за битката при Клонтарф, знаейки, че ще загине, тъй като Ейбхил му се явила предишната нощ, като перяла дрехите на воините, докато от тях потекла кървава вода.

Често, появата на банши от някоя стара фамилия била съпроводена от черна карета, карана от фантом без глава. Това бил този, който трябвало да вземе душата на мъртвия. 

През януари 1804, двама войника от Coldstream Regiment видяли да минава подобна карета в Лондон. Тъй като видяли също една обезглавена жена да се придвижва в каретата по Birdcage Walk, те преживяли такъв шок, че престояли известно време в болница 

През по-късните години баншите предизвестявали смърт, като виели или пищели под прозореца на умиращия, понякога носейки се във въздуха. През ХVII в. гостенка в едно ирландско имение описала ужаса си, чувайки глас посреднощ: 

"Дръпнах завесата и на лунната светлина видях жена, която се облягаше на прозореца, червенокоса и с призрачно бледо лице. Говореше високо, с глас, какъвто никога не бях чувала, а сетне изчезна с въздишка като шепот на вятъра." 

Оказало се, че през нощта някой в къщата умрял.

Баншито може и да се яви отдалеч, като самотна фигура, която предизвестява смърт, обикаляйки хълмовете около семейния дом (думата "банши" идва от ирландски и означава "жена от хълмовете") или седейки на каменна стена. Понякога тя изобщо не се вижда, но пронизителните й стонове не оставят съмнение в нейното присъствие. 

Вярва се, че само най-старите родове, които водят произхода си от легендарните ирландски герои от ранното средновековие, имат банши. 

Първоначално това били само семействата, чиито фамилни имена започвали с "О" или "Мак", ала след векове на смесени бракове, днес такива претенции имат стотици други. 

Тъй като са свързани с родовете, баншите следват своите семейства навсякъде. Затова се твърди, че техните стонове се чуват в Англия, Америка и навред по света, където живеят ирландци.  

-Произход-

• Човек би сравнил баншито с богинята Мориган, която можела да се преобразява като врана и да съобщава за смъртта на героите. 

• Някои смятат, че легендата идва от келтската митология. Там, Bansidh била вестоносеца от Другия Свят /това Sidh, което се превежда като хълм, но има значение на земите на фейте/. 

• Може да се направи и асоциация с Бялата Дама, позната по земите на Англия, Уелс и Франция. Бялата Дама се среща обикновено в старите замъци и предвещава за смъртта на някой от кралското семейство. 

Жената в бяло / Плачещата жена

Визитка

Наричана още: Плачещата жена, Бялата дама, La Llorona, Mulher de Branco, Den Hvite Dame

Произход: Северна и Южна Америка

Отличителни белези: бяла, понякога окървавена рокля; бледа кожа; слаба фигура; размива се във въздуха

Обитава: бреговете на реки и езера; безлюдни пътища и магистрали

Не приближавай реката!

Нощта изгрява над смълчаната американска прерия. Луната започва да пълзи мудно по безоблачния небосвод, окъпвайки пустошта в сребро. 

Фина, призрачнобяла фигура прекосява прашната магистрала. Реката я зове. Любимият й я е отхвърлил. Скръбта й е толкова дълбока, че в миг на отчайваща лудост хвърля було върху ума й. Вместо спомен й оставя кръвта на собствените й деца, покрила дланите й. А реката я зове. Защото именно в нейните дълбини ще отекне последния й дъх. Обречен да се скита вечно между нашия и отвъдния свят в търсене на погубените си чеда, духът й ще броди по земята. Бледа сянка, облечена в окървавена бяла рокля и раздирана от неудържим плач.

Предателство и лудост. Това съпътства раждането на Плачещата жена.

Според вярването привидението може да бъде видяно покрай бреговете на реки и езера, където отвлича деца, напомнящи му за неговите собствени. В други случаи напада и похищава мъже, неверни в миналото към жените си. 

Съществуват дори версии, според които всеки, чул плача на Жената, скоро ще бъде сполетян от ненавременна смърт – вярване, силно повлияно от легендата за западно-европейското банши.

Поразителната й красота никак не улеснява жертвите й. В повечето случаи Жената спира случаен замръкнал минувач и го моли за компания. Нужно е само едно кимване и в следващия миг нещастникът се озовава в прегръдките й. Опиянен. Обречен. Сляп за наближаващия край.

А реката ги зове.

Различни версии на Жената в бяло бродят по целия свят.

Според ацтекските легенди богинята Чихуакоатл започнала да крачи по земята скоро след пристигането на Кортес в Латинска Америка, плачейки неудържимо за загубеното си чедо – навярно метафора за сринатата ацтекска империя.

Във Великобритания духът е познат като Бялата дама и се появява в домовете, където скоро предстои да почине някой. Нейна съименница се подвизава и на междуградски път в Бийфорд, Източен Йоркшир, където самотни мотористи я качват на стоп, само за да установят няколко километра по-късно, че тя вече не седи на седалката зад тях.

Жена в бяло е обитавала и стар пруски замък в Германия в периода 1625-1790 г. 

В славянската митология подобен дух е известен под името… русалка. Да, и тук не става дума за някое миловидно и доверчиво червенокосо създание от филмите на Дисни. Според оригиналния мит в русалка се превръщат душите на самоубили се жени, отхвърлени от любимия си, или бременни, но неомъжени девойки, погубени по особено жесток начин.

В Бразилия я познават като Mulher de Branco. Смята се, че това е духът на бременна жена, починала по време на раждането си или малтретирана непосредствено след него. Появява се край безлюдни пътища, облечена в ефирна бяла рокля и привидно безмълвна… но ако бъде доближена, започва да пищи и плаче неудържимо. Докато внезапно не изчезне.

Писък, удавен в сълзи. И после тишина.

Но независимо от произхда й, легендата винаги се свързва с някоя местна трагедия. И, както се случва с времето с всички истории за духове, се превръща в нищо повече от страшна приказка, която разказват на децата преди сън. Разбира се, придружена от поука. За това колко е опасно да излизат сами късно вечер и как трябва да бъдат послушни, ако не искат Плачещата жена да ги похити. Ако се вярва на родителите, всеки демон, дух и таласъм на тази земя живее само, за да отвлича малки непослушни малчугани от леглата им.

Съвременната поп култура е открила особено вдъхновение в легендата. Пилотният епизод на сериала  „Свръхестествено” представя точно Жена в бяло – първото предизвикателство на братята Уинчестър. Нейн вариант откриваме и във втори сезон на „Досиетата Грим”. Да не говорим за безбройните книги, разкази и комиксови адаптации, сред които фигурира дори серията Batwoman на DC. 

Образът на Плачещата жена обитава дори компютърни игри като Guild Wars 2 и League of Legends.

В някои части на Щатите легендата й се разказва редом с Кървавата Мери. Стотици жени, сменили стотици имена и стотици лица. Посегнали на собствения си живот. Заради любов. Любов, коствала им всичко и предложила им в замяна единствено място в страшна приказка, която майките да прошепват преди сън на децата си.

Не излизай сам по тъмно.

Не говори с непознати.

И не приближавай реката.

Жоро Павето

През 1968 година в София зачестяват нападенията над жени преди изгрев слънце. Жертвите само за месеци са 7, като 6 от тях са ударени в гръб с тежък предмет. След атаката жените са съблечени, но не са изнасилени. 

До една от тях е намерено паве, увито в носна кърпа. И след като милицията дълго време не може да залови престъпника, из София тръгва легендата за Жоро Павето.

Колективният разум - или страх - сам му измисля име и идентичност. Заговаря се, че сутрин рано между 5 и 6 часа по улиците обикаля мъж с увито в амбалажна хартия паве, сложено в мрежичка, което досущ прилича на буца сирене, купена току-що от магазина. Той се приближава към нищо неподозиращите жени, които бързат за първа смяна, и ги напада изневиделица. Улиците призори опустяват. В крайна сметка престъпникът е заловен, казва се Милчо Миланов, глухоням мъж с олигофрения.

Обществото иска мъст и смъртна присъда, защото една от жертвите му почива в болницата. Но човекът получава 20 години затвор и е освободен за добро поведение след 14. И до днес живее в родното си село Ракита. Съселяните му не вярват, че той е Жоро Павето, а че е подлъган да признае вината си и е станал изкупителна жертва на прикриван от властите син на големец. Но истината е, че след затварянето му нападенията спират. 

Само че няколко години по-късно започват пак. През 1975 г. е заловен Жоро Павето 2 - Георги Йорданов. Той е значително по-опасен. Осъден е за десет изнасилвания и едно двойно убийство и логично получава разстрел по тогавашните закони.

През септември 2014г. имитатори на прославилия се през 60-те години на миналия век сериен изнасилвач Жоро Павето  изправиха на нокти и жителите на най-големия бургаски квартал – „Меден рудник“. Местни с потрес разнасят информацията за двама сексуални маниаци, които нападнали няколко жени от комплекса.

Първи в клопката на ченгетата попадна криминално проявеният Ицо Лещата. После се оказа, че той не е сам, а неговите „подвизи“ служат за „пример“ на друг бургаски крими герой – Янчо Великов. 

В Бургас трудно някой ще се сети за друга по-продължителна серия от сексуални нападения върху нищо неподозиращи жени.