Произход на митовете

Има теория, която твърди, че митовете са изопачени разкази за реални събития.
Според тази теория разказвачите многократно усложняват исторически събития и с течение на времето реалните лица в тези истории добиват статут на богове.
Например може да се спори дали митът за бога на ветровете Еол не се е развил от разказ за крал, който обучавал народа си да използва платна и да впряга ветровете в своя изгода. Херодот - бащата на историята - и Продик изразяват подобно мнение.Тази теория е наречена евхемеризъм на древногръцкия философ Евхемер (роден ок. 320 г. пр. н. е.), който излага своята теза, че гръцките богове се развиват от легенди за човешки същества.

Някои други теории предполагат, че митовете са започнали като алегории. Според една такава теория митовете са се зародили във формата на алегории за природните феномени: Аполон е алегория за огъня, Посейдон представлява водата и т. н. От друга страна алегориите могат да са и за философски и духовни концепции: Атина е алегория за мъдростта, Афродита - за страстта и желанието и пр.Санскритолог Макс Мюлер, живял през XIX век, подкрепя тази алегорична теория за митовете. Той смята, че митовете са се зародили като алегорично описание на природата, но постепенно са започнали да се интерпретират буквално. Например честото поетично описание на моретата като „буйни“ в крайна сметка се е приело буквално, при което морето се е смятало за буен бог.

Някои мислители вярват, че митовете са резултат на персонификацията на неживи обекти и сили. Според тези мислители древните хора почитат природните елементи и феномени като огън и въздух, като постепенно започват да ги описват като богове поради своето преклонение пред природата (пандеизъм). Например според теорията за митологичната мисъл в Древността хората имат такъв вид разсъждение, че персонифицират неживи обекти и природни сили, превръщайки ги в богове. По този начин те съумявали да обяснят и опишат необяснимите по друг начин природни събития и катаклизми като действия на боговете, което от своя страна дава развитие на митологията.

Според теорията „Мит-ритуал“ съществуването на всеки мит е свързано с някакъв ритуал.В своята най-крайна форма теорията твърди, че митовете са се зародили, за да се обяснят ритуали. Това твърдение е предложено от Уилям Робъртсън Смит. Според Смит хората започват да изпълняват ритуали поради причина, която не е свързана с мита; впоследствие обаче, след като са забравили първоначалната причина за този ритуал, те се опитват да му дадат някаква цел и по този начин измислят мит, твърдейки, че ритуалът следва събитията и посланията, описани в мита. Антропологистът Джеймс Фрейзър има подобна теория. Фрейзър смята, че примитивният човек започва с вяра в магическите закони. Когато обаче по-късно изгубва вяра в тази магия, той си измисля митове за богове и твърди, че неговите предишни магически ритуали са религиозни ритуали, имащи за цел прославянето или умилостивяването на боговете.

Източник: Уикипедия

Няма коментари:

Публикуване на коментар